Всичко за Мекотели

Всичко за Мекотели

Всичко за Мекотели

Blog Article



Черупки на морски школки и полжави. Телото на мекотелите е покриено со еднослоен епител, богат со жлездени клетки кои лачат лигава материја.

Повечето двучерупчести имат чифт големи хриле, разположени в мантийната си кухина. Тези хриле позволяват на двучерупчестите животни да извличат кислород от водата (за да дишат) и да улавят храната; вода, богата на кислород и микроорганизми, се вкарва в кухината на мантията и се измива през хрилете.

Морфологичните изследвания отделят в отделна група черупчестите мекотели от останалите, но молекулярният анализ не потвърждава този факт.

На размери панцерните мекотели могат да достигнат от няколко до тридесетина сантиметра.

Екскреторниот систем се состои од примитивни бубрези со долги, нефридијални канали и екскреторна пора во мантијната празнина.

Растителноядните мекотели се хранят с водорасли. Част от тях се хранят с едноклетъчни водорасли, които се остъргват с радулата от различни повърхности. Други консумират талусни водорасли като например различни кафяви водорасли, отново с помощта на радулата.

Во морфолошки поглед, на мекотелите може да се разликуваат неколку региони: глава, на која се наоѓаат устата и сетилните органи; труп, во и на кој се сместени главните, витални органи; стапало, кое претставува месест орган што служи за движење и наметка (или мантија), како голем набор на кожата помеѓу трупот и стапалото.

школките кои се припособиле да можат да се кријат и живеат во меки подлоги на слатките или солените води.

Страници за излезли от системата редактори научете повече Приноси

Като начало разполагат с три сърца и синя кръв. Когато се чувстват застрашени, изпускат мастилен облак и се стрелват в друга посока. Нямат кости. Единствените твърди части от тялото им са клюнът, подобен на папагалска човка, и хрущялната обвивка около мозъка им. Това мекотели ги улеснява да изчезват в миниатюрни пукнатини – способност, която им позволява да избягат, подобно на Худини, от всеки аквариум, освен от най-добре подсигурения за октоподи. Не само че всичките им смукала могат да се движат независимо едно от друго, а и всяко е покрито с вкусови рецептори – представете си тялото си, покрито със стотици езици. Кожата им е осеяна с клетки, чувствителни към светлината. А най-извънземното е, че… Но нека да изчакаме с това. Нека първо се срещнем с друг октопод.

Имат два или четири бъбрека. Част от отделянето се извършва и в хрилете.

Сетилните органи се особено добро развиени кај полжавите и главонозите, при што, на пример, сложеноста на градбата на очите кај главонозите се приближува кон градбата на очите кај ‘рбетниците.

Кръвоносната система е съставена от предсърдно-камерно сърце, кръвоносни съдове, синуси и лакуни. Поради торзията дясното предсърдие е закърняло. При повечето гастроподи венозната кръв се събира в система от перивисцерални синуси, обхващащи червото, хепатопанкреаса и половите жлези.

Черупки на морски школки и полжави. Телото на мекотелите е покриено со еднослоен епител, богат со жлездени клетки кои лачат лигава материја.

Report this page